Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубави неща от своите връстници. Заедно с уроците, в съзнанието му намира място и завистта, а с нея и желанието да е винаги над другите. Когато достигне зрялост, започва работа. Отначало му е трудно извън семейството да управлява бюджета си, но постепенно свиква и разполага с пари, които вече сам е изработил. Ходи на курсове. Преквалифицира през определен период от време позицията, която заема в трудовия си процес. Радва се, когато вижда, че заплатата му расте. Единственото важно нещо в живота му се оказват парите. Мисълта за това, че има някой спестен лев, го човърка постоянно и го довежда понякога до нервна криза. И умората му не е толкова от работа, а от постоянното ламтене за пари. И за да не ги мисли, започва да ги отделя за различни неща. Купува си жилище. Но за да не е какво да е, взема кредит. Как може съседа да живее с такава голяма баня, а той да не може. Прави ремонт. Създава нови помещения. Нека да има и две бани. Нищо, че е сам. И три спални. И голям хол. Не за друго, а когато му дойдат на гости да се впечатлят, че има възможност и не е кой и да е. Къщата му е готова. Защо да не си купи кола? И то скъп автомобил. Какво от това, че подръжката му изисква много средства? Нали е признак на висок стандарт? Отделя всеки месец пари, за да може един път в годината да отиде някъде, където малко хора могат да си позволят. И всичко това се планира още в началото на годината, че лятото ще бъде на екзотично място. Прави си тънките сметки, да вложи сега пари, за да му се възвърнат след време с печалба. Този да надхитри, онзи да върже с някоя идея. Планува всяка една ситуация още от самото начало и я вижда как ще се развие след няколко месеца. Върви стъпка по стъпка, следвайки начертан от съзнанието му път.

Понякога се случва нещо, което никой не е могъл да предвиди. Просто се случва. И всички планове пропадат. Мислите за далечното бъдеще бързо се превръщат в идеи за оцеляване. Тогава човекът започва да живее ден за ден. До този момент, той е ненавиждал такъв начин на живот. Смятал е, че е несериозно да нямаш идея за бъдещето си. Но изведнъж се налага да промениш всичко, за което си се борил с години, за да ти е по-удобно съществуването и да си с по-висок стандарт. Тогава, човекът разбира, че докато крои своите планове и следва подточките им, е пропуснал най-красивите мигове в живота си. Онези моменти, когато някой се е зарадвал и стоплил от някоя негова дума. Когато някой се е влюбил в душата му. Идването на пролетта. Красотата, която природата дава на всички, без да избира. Все неща, които са безплатни. А нали, щом не струват пари, те не го интересуват? Нали с тях не може да се похвали, че е повече от другите? А всъщност, което не струва пари, то е безценно.

По принуда започва да живее ден за ден. Да не мисли за утре. А когато се събуди, да знае как да вземе хляба си за днес, да се прибере жив и здрав и вечерта да се благодарен за всичко. И тогава, той се научава да дели деня си на минути. Вижда, че всяка секунда е ценна. И вече не прави планове с години напред. Осъзнава, че щастието е в това да се насладиш на всеки миг в живота. Защото нищо не се връща назад. И това, което си изпитал в един момент, на следващия ти дъх ще е съвсем различно. И така, човекът вече знае, че може да контролира само това, което е в сърцето му. Да бъде добър. Да носи обич на някого. Да се грее от усмивките на хората, които са му дали своето приятелство. Този живот, миг за миг, се оказва пълноценен. И вече не се пита късно вечер, какъв е смисъла на всичко, а се радва, че денят му не е минал напразно. И се усмихва, защото вече има опит, че колкото и планове да прави, важно е какво му се е случвало през часовете, на които не е обръщал внимание. Човекът разбира, че всеки миг е кадър от филма за неговия живот.

Живее миг за миг.

Живее за нечия усмивка.

Ден за ден.

Явор Перфанов

31.03.2020 г.

Г. Оряховица