Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя разказ на стойност десет гроша. Много се зарадвал мъничкият писател, че е успял чрез хобито си да изкара нещо. Похвалил се на баща си с думите:
– Тате, изкарах десет гроша с писане!
А бащата отвърнал:
– О, синко, а аз си мислех, че нищо не ти се удава. Десет гроша не са много, но щом веднъж парата е потекла, нищо чудно още дълго да тече. Ето ти хиляда гроша да напишеш роман.
Мъничкият писател роман не написал, но поне изръшкал публичните домове в града.