Jun 22, 2007, 8:28 AM

Детето не било от него! 

  Prose
1367 0 16
2 min reading
Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не умира!
Така беше, докато не срещнах теб. Ти беше мое спасение, моя съдба! Ти беше и си моя сбъдната мечта. Но друго наскоро ме сполетя и обърка плановете ми тотално...
Един ден,както си стоях в парка и чаках моето детенце да се наспи, до мен седна една жена - по вида й личеше, че е отчаяна и че плаче. Тя не ме заговори. Рискувах да започна аз. Не я познавах, не знаех и как ще реагира, ако я закача. Има хора, когато са ядосани или тъжни, предпочитат да останат насаме със себе си, докато не се поуспокоят!
- Извинете, какво се е случило? - попитах аз.
- Оня глупак подмина детето ни, щеше да се спъне в количката, в която го возех, но не го и погледна даже... - тя отново се разплака.
- Как така? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??