Свечеряваше се. Слънцето се готвеше да се притули зад хоризонта. Облаци като от коприна в различни цветове изпъстряха небето.
Някъде измежду всичкия шум в града нечия душа се подготвяше да посрещне нещо. На едно момче му предстоеше да порасне. Да настрои душата си, както китарист настройва своята китара. Бавно, лека по-лека, струна по струна. Трудно, много трудно момчето приемаше, онова, което го очаква.
Трябваше да замине, за да учи в елитно училище. Предстоеше му да свикне със живота в големия град. Да бъде самостоятелен. Щеше ли да се справи? Не знаеше какво точно очакват от него. Как ще се оправя на това ново място? Дали ще му остава време след толкова много уроци и задължения?
Многобройните въпроси непрекъснато ги измъчваха, а съня все не идваше. Бе неспокойно. Като че ли неочаквано бързо отмина ваканцията. Трудно му бе да свикне с мисълта, че го очаква промяна. Измъчваше го въпросът, защо родителите му бяха решили да го изпратят да учи в друг, чужд град. Беше най-добрият ученик в ...