Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща…
Първият сняг… Гледах как вали навън, как снежинките танцуват, падайки на все още топлата земя и се стапят… След време натрупа тънка бяла покривка, снегът вече валеше на парцали… Гледката на заснежените покриви и побелялата земя незнайно защо ми спомниха детството. Когато бях на не повече от 4 лета. Как дядо ме теглеше с шейната, как с баба вечер учехме песнички и стихчета… През прозореца гледах на светлината на уличните лампи падащия сняг… Но дядо отдавна го няма, а песничките и стиховете учим със синовете ми, които са на тази възраст - 4 и 5 години.
Детство мое, реално и вълшебно,
Детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
Яхнал пръчка при теб да се върна…
Или :
Тихо се сипе първият сняг. ...