Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията трябваше да са автентични – изречени от наистина влюбен човек; да не съм ги казвал на никоя от моите настоящи или бивши любови и да й ги поднасям в наистина подходящ момент, защото иначе щяха да бъдат отхвърлени без значение колко добри бяха. Писателката държеше всичко да се прави със стил.
Така се превърнах в колекционер на любовни изречения.
Тъкмо бях открил поредното и отидох в дома й, за да я изненадам и да й го споделя. Но тя беше прекалено заета и не ми обърна никакво внимание. Явно бе открила нова история и сега я записваше. На няколко пъти се опитах да я заговоря, но единствения отговор, който получавах, беше едно възмутено “Шуш!”
И така, аз си лежах на канапето и докато чаках подходящ ...