Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че вече не ме обича. Без знак, че сме започнали да се отдалечаваме.
Но Писателката не искаше да чуе и дума за това защо ме бяха напуснали. Казваше, че причините прекалено усложняват живота й. Тя се интересуваше само от фактите – а аз бях един досаден меланхоличен, вегетиращ на канапето й факт. Дори котката й ме отбягваше.
Затова реши да ми помогне и ме доведе тук.
Отново лежах, но по корем и слънчевите лъчи играеха по гърба ми на морски шах, печелеха, губеха и се боричкаха.
А по гърба на Писателката рисуваха орхидеи, гъделичкаха я и се сгушваха в косата й.
Вятърът откриваше нови пътища и завихряше хиляди кръстопътища в косата ми.
А косата на Писателката сплиташе на плитки и издухваше всички малки ...