Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, че не е моят тип! Да се махаме от този матриархат! Карай към арменеца!
В този момент иззвъня телефонът на Черния. Номерът бе непознат, но вдигна.
- Да! – властно почти извика той.
- Папазян съм. Казахте ми да се обадя, ако части от колието се появят при мен... Тази сутрин една жена донесе пръстен с камък от него. Разбрахме се днес да заявя пари в банката, утре да ги изтегля, и тя ще дойде утре следобед да го продаде…
- Стой там! Идвам… Виж ти! За вълка говорим… Ходила е при него… Карай!
Гарабед Папазян монтираше малък нефрит в една обеца, когато Красьо Черния нахълта в работилницата. Тръшна на тезгяха колието.
- Това познато ли ти е?
Арменецът кимна.
- Как го намираш? Същото ли е? ...