Непознат номер. Натиснах зелената слушалка с въздишка на досада:
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало?
- Да – успях най-накрая да издам глас.
- Къде си? – не бях сигурна какъв точно беше тонът му – някак настоятелен, но кой знае защо имах чувството, че се подсмихва ехидно. Това ме подразни, но отговорих:
- На път за вкъщи.
- Защо?
- Как така защо? Прибирам се!
- Часът е 18,45, ние нямахме ли среща преди 15 минути?
Срещата! След днешния ден с всичките му изненади, вълнения, притеснения, разговори и скандали бях решила, че срещата от само себе си отпада. ...