ДИМНА ЗАВЕСА
В една майска вечер село Плешивец беше задрямало като уморено дете. Тишината се стелеше по улиците като утринна мъгла.От време на време се чуваше блеенето на овце или рева на някое магаре. Дори птичките бяха замлъкнали. Уморени след дългия ден селяните вечеряха затворени в къщите си пред телевизорите. Когато не работеха до късно не пропускаха новините. Те им бяха единствената връзка с останалият свят. Чрез тях научаваха какво става в държавата и светът, а след това дълго го обсъждаха помежду си. Кой какво видял. Кой какво чул по новините. Това си беше повод за разговор между съселяните и на улицата и в Хоремага. За интернета само бяха чували, но не го бяха ползвали. В селото нямаше интернет, нито поща, нито вестници. Бяха забравени от всички, а според някои и от Бог.
В Хоремага точно сега не мислеха за Бог, а слушаха в захлас историите на Джон. Викаха му Американеца, защото беше живял двадесет години в Америка и съвсем скоро се беше заселил в тяхното село, при което предиз ...