Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав и много големи и красиви очи. Била най-красивата Принцеска от Приказната гора. Всички горски обитатели я обичали, а и тя обичала всички. Понякога, когато лунните лъчи докоснели гората и нейните пърхащи мигли, тя потъвала в съзерцание на небесната красота и се отдавала на мечти.
Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с игри и весели случки с горските елфове, феи и принцеси малки, големи и още по-големи. После заспивала погалена от лунните лъчи и сънувала прекрасни сънища погалени от полъха на мечтата. Един слънчев ден принцеса Стефания отишла навътре в Приказната гора. Неусетно попаднала в самия център на гората. Огледала се и видяла една Порта. Портата леко открехната сякаш я ...