Пред огледалото съм.... А там стои образ на друга жена, която не познавах. Коя беше тя и как се появи? Почувствах, как вътрешното ми „Аз” потъна в небитието и изчезна само за един миг. Нима на никой не се е случвало подобно нещо? Не знам дали заслужавах съдбата си, но със сигурност заслужавах да изпитам всичката болката от любовта в живота си. Никога не пожелах чуждото щастие, исках да изживея само своето, затова не надничах в чужди животи. Защо тогава този образ надничаше в моя? Гледаше ме, разучаваше ме и мълчеше. Заслужавах поне някакъв отговор. Винаги съм се борила да го получа с логично обяснение.Всъщност аз давах ли обяснения някому и защо настоявах тогава другите да го правят?
Въпроси, въпроси и хиляди въпроси се блъскаха в мен и чакаха развитието на нещата. Грешах ли или дълго не се решавах да бъда себе си? Убеждавах хората каква съм, без самата аз да се убедя в това. Смешно е, нали?
Диви коне препускаха бясно между съня и будната ми стена до леглото. Писъци на прилепи и бесни ...