Илия Белчев бе висок , тъмнокос, млад мъж . Едва бе завършил гимназия , а вече му бе дотегнало от живота . Беше решено- ще се самоубие! Нима имаше смисъл да продължава да живее в този мрачен свят ? С всички тези лоши хора . С всички тези нещастни случайности . Не , не можеше да издържи това .
Беше залез „ Аз ще си отида заедно със слънцето , така то вечно ще свети над мен и ще озарява пътя ми , тогава ще съм завинаги щастлив, завинаги !“ помисли си той . Взе две дебели въжета и потегли към близкия парк , където възнамеряваше да сложи край на живота си . В края на парка имаше голям и дълбок язовир .
Илия застана на ръба на язовира .
- Е най – накрая дойде и моето време за вечно спокойствие !- каза си той .
С първото въже върза краката си , а с второто ръцете си . Той беше готов за така жадувания край . С всичка сила отскочи от ръба и падна във водата .
-Свърши се ! – мислеше си той .
Усети как дробовете му ще се пръснат . Издиша . От устата му се надигнаха мехурчета . Със сетни сили се ...