Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше там. Занапред това беше и мястото, където се натъквах на него. Бингамтън не е чак толкова голям град и е странно защо не съм срещал Джеф извън кафенето, а може би съм, но така или не, винаги го асоциирах с “Вещицата”.
Заведението беше разположено в стара двуетажна постройка. Винаги когато бях минавал покрай сградата си мислех, че какъвто и бизнес да се помещава в нея, едва крета. Фасадата се нуждаеше от пребоядисване, голямата витрина, която гледаше към улицата - от почистване. Над вратата висеше кичовско, старовремско неоново табло, на което се изписваше часа и температурата и ако имаше някаква промоция: “Всички видове бира са на 20% отстъпка довечера”, “Опитайте тортите на Вещицата”. Добиват ...