Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяват и стават някак по-пленяващи, по-чаровни. Джинджър положително е една от тях. Нито една бръчица по лицето, нито една сянка в погледа, нещо което да подсказва, че не е на толкова години на колкото изглежда. Ако не я познавах, повече от двадесет и пет нямаше да й дам. А доколкото си спомням, есента ще навърши тридесет и пет. Боже, колко влюбен бях някога в нея! Пък и само аз ли? По-скоро трябва да се каже – кой ли не беше влюбен? Нима могат да се подминат равнодушно пленителните ù зелени очи, и то не точно зелени, ами едни такива дето... Впрочем тогава един мой познат беше определил цвета им с този на върбова клонка през края на месец март. Ами разпилените ù гъсти червеникави коси, от които ...