Вълните бяха слаби, почти меки, пясъка обгръщаше краката му, а сутрешният бриз най-после донесе тъй жадуваната прохлада. Само след няколко часа щеше да мечтае да се потопи изцяло, но засега му стигаше да стои до колене на ръба на морето. Беше непоносима жега, дори вечерите бяха задушни с изключение на точно тези няколко часа преди зазоряване. Момента беше толкова приятен, че почти се зарадва на ситуацията, която до преди няколко часа проклинаше, но точно тя го доведе тук.
Макар и отдалечен от града на плажа имаше непривично много хора. Дали всички бяха избягали от градската жега като него, или такова нашествие беше обичайно за летните нощи? Не, тази вече беше специална. Беше нощта срещу Първи Юли, Джулай морнинг. Всъщност той отдавна не го празнуваше. Това не беше неговия празник. Не беше хипар и поради тази причина смяташе, че няма право да си го приписва. Нищо, че с годините този празник се изроди в още една причина всякакви гъзарчета да напълнят дискотеките, а пък снобарите с претен ...