- Къде ще посрещнем тази година изгрева? - обърнах се нетърпелив към домочадието.
- Ти често забравяш дори имената ни, за сметка на героите ти. - Саркастично заяви половинката ми. - Как така знаеш, че утре е първи юли?
- Настойникът лекува творческо безплодие - дълбокомислено заключи синът ни, подрастващ пубер. - Търси навсякъде щекотливи теми за напразните си опити да роди шедьовър.
Вдигнах нагоре очи в няма молба и благодарност към Оня, дарил ме с любознателна съпруга и проницателен син.
Наистина никой не може да избяга от кръста си.
Денят беше 30 юни, 4 часа следобед, 2010. Щях да посрещна Джулая като корабокрушенец от изгорял кораб, далеч от морето, на сушата.
Сушата бе Небет-тепе, близо до дома, където живеех вече почти цяла вечност. Компания щяха да ми правят дузина немирни щурци и подпийнали младежи от капанчето в подножието на върха. Спомените навярно ще завалят от небето...
Както всяко лято, и онази година не пропуснах шанса да съм в морската столица за 1 юли. Тук Той идва по- ...