Dec 5, 2015, 10:24 PM

Днес 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
813 0 2
1 min reading
Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собствения си ексцентрично-мъжествен свят и двамата забравихме един за друг.
Когато преди пет години те отблъснах, подтикната от собствената си криворазбрана гордост, не предполагах, че нещата толкова ще се влошат. Бях малка или може би просто още не осъзнавах какво изпитвам. Спомням си, че ти се обърна след недодялания ми отказ и повече не ме погледна. Не и както преди. Повече никога не ме видя.
Много разсъждавах днес. Какво става в душата ми? Много те гледах. Търсех нещо грапаво, нещо несъвършено, за което да се хвана и да се залъжа, че не изгарям всяка секунда, всяка частица време.
Не казах нищо. Бих ли могла да се изразя? Стори ми се, че търсещият ми поглед се удави в очите ти с цвят на море ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Random works
: ??:??