Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, че вече сме големи, но когато ръката ми докосне твоята, светът отново се превръща в облаци и мечти.
Ти написа тази балада и ù сложи за заглавие моето име, но мене ме нямаше в нея. Там беше друга - безгрешна, добра и чудесна, спокойна, красива и нежна. Онази ме беше изместила от сърцето ти, онази измислената, фалшивата...
А аз стоя пред теб жива, истинска и изнервена, избухлива и груба с режещ поглед в две сини очи, а не като нейните - галещо-топли. Защото аз, реалната, си изстрадах удоволствието да те обичам, платих си и сълзите, и безсънните нощи, и предразсъдъците, и омразата. Виждам как трепери ръката ти върху моята и се чудя защо? Не е за първи път, няма смисъл да трепери...
Не съм ти н ...