Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и сякаш съдбата ме
подкрепя, полунощ е, най-приказното време за бягства... * * * Ах, колко искам да
мога, да знам, че още днес ще отида, ах, някъде там. В сини бездни далечни и
кристални мъгли, а слънцето да прозира, да блести, да искри. Да знам, че след дъжда
ще дойде и дъгата, а през нощта ще тъне всичко в лека позлата, като дъх, като зов.
Там желая да бъде моят дом. В покрита с глазура, с тишина долина, там аз да живея,
там аз да умра. Ах, колко искам, аз вече не знам, но безумно желая да съм там, да съм
там. И вече пътувам, но пътя не знам, ах, колко желая да съм вече Там!!!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up