"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретически, практически и статистически – греши! Не е възможно да си на седемнайсет и побъркан, защото… абе аз така казвам, значи е вярно. Не е възможно – виж мен. Аз съм на седемнайсет и не просто съм побъркана, а цялата сбъркана.
Ттт – време за смях – 1, 10, 52 – насмя ли се? Колко е шест по седем? Не, не знам. Нали ти казах цялата съм сбъркана и ако не беше това картонче, щях и името си да забравя. Как може да съм сбъркана?! Ами лесно – първо се обърках, после се побърках и накрая се сбърках. Лесно е като рецепта за баница със спанак. Но ти…мълчиш. Отново. Ти винаги мълчиш. Аз говоря.
Ден 176 откакто разбрах, че съм луда:
Понякога си мисля, че съм шизофреничка. Всъщност, помисли… та ние всички см ...