Дневникът на едно излекуване - част 12
39
Пиесата беше интересна и забавна. Точно в най-пиперливата ù част, докато на сцената се упражняваха да използват всички синоними на фелацио, се сетих, че не бях му казала за поканата на Калина и направо подскочих. Той ме изгледа тревожно.
- Какво, да излезем ли?
Засмях се. Получи се леко пресилено, но категорично отказах да напусна полесражението.
След театъра тръгнахме пеша. Попоглеждах го под вежди от време-7навреме. Бях отказала предложението да ми плати самолетен билет до Франция. По ремонта беше изхарчил навярно немалко, а и исках да си пробвам силите в досадната ситуация на дълго пътуване с автобус.
Първа не издържах на натиска на мълчанието.
- Марти, нали знаеш, че тия неща имат гадния навик да се появяват отново и отново...
- Да, знам. И при компютрите е така. Докато не се смени дефектиралата част, все дава ядове...
- Аха!
Малко бях ядосана. “Все с тия компютри ме сравнява! Аз съм човек, не някаква си кутия!” Май станалото в театъра ме б ...