Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на пода в онази стаичка на ума, която винаги държиш заключена и подредена.
Моята е с разбита ключалка, счупен ключ и разхвърляна. Вече не е тайна, победи я мъката...