Скъпи Брад,
Не ме шокираш с тази поредица от самопризнания, че си луд, измамник и "гнусна гад", както те била нарекла една от жените, с които си пишеш. Не ме шокираш и със снимката, от която ме гледа рошав, брадат тип с очила като лупи и с работническа куртка. Всъщност, не. Първоначалният ефект беше именно шок. Като при среща с онези чичковци в парковете, с дълги шлифери, които изчакват някоя жена да се приближи и - ха! разтварят го. И какво целеше, Брад? Да започна да те нападам? Да избягам? Да се вайкам? Или да влеза в ролята на майка Тереза?
Както ти е известно, Брад, вече знам, по-точно надлежно ме информираха, че всички истории, които разказваш за себе си – че жена ти била китайка, че я блъснала кола, че си мениджър на фирма, са пълна измислица, фантазии, с които се забавляваш и, както сам ти казваш, се гавриш с чувствата на другите.
Е, Брад, имам изненада за теб! Предположението ти, че не си по-различен от другите мъже, е съвсем вярно! Поне що се отнася до тези, които съм познава ...