Седя и мисля. Нима това наистина беше любов? Нима това, което изпитах с теб и към теб е чувството, което поетите възпяват, и за което хората бленуват?
Откакто се появи живея в кошмар. Ти си всичко, което някога съм мразила, от което съм се бояла и което съм презирала. Всяко твоя дума изразяваше омраза, ненавист, а всяко действие - безнадежност. Появи се от мрака, само за да ме обсебиш и да ме вземеш със себе си обратно там. Що за парадокс - нима може дяволът да ме научи да обичам така искрено и истински? През цялото време бягах от теб като от огън. Бягах, докато не разбрах, че макар да изгаря, огънят също се страхува. Може би нямаше да е толкова трудно, ако не виждах, че си слаб, че имаш нужда от нежност. Аз се превърнах в твоето сърце, а ти беше моята омраза, защото единственото, което аз можех да правя, е да обичам, а на теб не ти беше останало друго освен да мразиш. Ти ме накара да се изправя срещу това, от което бягах - гнева, болката и нещастието. Ти беше олицетворение на всичко т ...