Просто едно откровение


Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме покани за ен-ти път на гости, за да се видим с Иванова и да посрещнем заедно рождения ден на Креми.
Питам аз първия ми съпруг, засега де, дали ще ме закара и... той ми отказа. Питам го как ще се оправям аз сама, а той ми обяснява коя маршрутка да взема и къде да сляза. Добре! Заставам и чакам. Сложих си слушалките и слушам една песен, втора, трета. Ни маршрутка, ни... Мисля си: До пет минути не мине ли, такъв номер ще им извъртя аз на всички маршрутки, че свет ще им се извие. Ще си взема едно такси и ме губят завинаги като клиент. Така гадно ще им стане, ама нека им е! Те ти го лети моят номер. Вдигам аз ръка и хоп, спира пред мен. Понеже никой не ми отвори вратата, аз се опитах, но не успях. Добре, че едно момче стана, та ми отвори. Шофьорът нещо ме изгледа накриво, но аз, нали съм дама, си замълчах. Попитах момчето колко парички да дам на шофьорчето. И се обръщам към водача на МПС-то:
- Къде да Ви оставя парите?
- Защо да ги оставяте, ще ми ги подадете.
- За да не Ви преча да шофирате.
Можех да му обясня колко зачестиха напоследък произшествията по пътищата, но си седнах и пак си пуснах музика. Звъня на Мая и я питам къде да сляза. Тя ми обяснява подробно и аз се обръщам към момичето, което седи до мен:
- Извинете, аз съм от провинцията и за пръв път съм в София, ще ми помогнете ли, трябва да сляза на...
- Да, разбира се, ще ви кажа. Веднага след завоя слизате.
- Благодаря Ви!
Заставам аз до вратата и шофьорът ме пита:
- Къде да спра?
- Момент да попитам момичето.
Тя ми дава знак, а тоя мръсник така ме изгледа...
- Моля, ето тук да спрете и защо така ме гледате, аз съм от село.
Слязох обидена, но като графиня, и с бодра стъпка се понесох към точния адрес. Като преди това спрях една група младежи да ме ориентират. Само дето не ги попитах: Къде живее Мая Попова, но се оправих. Е, не мога да го разбера моя, защо ме вкарва в такива приключения, егати. Какво му костваше да ме закара, а не да се запознавам с половината София. Ще му го върна тъпкано, той ще ми поиска... пет лева на заем, ама... нема да му дам лесно. Заради него, предполагам, че вече тоя шофьор е разлепил мои снимки по маршрутките, за да не ме качват, но аз пълна промяна ще си направя и пак ще го тормозя. Май повече няма да се возя в такова такси. Моят да му мисли. Ще чакам аз, па ще ме карат да отварям врати, без тия.
Пристигам след толкова перипетии из столицата. Звъня. Посрещат ме с викове. Мая, Иванова, Креми и двете кучета на дома. Еуфория до небето. Вадя си аз водката от чантата, но не си нося чаша. Забравих, то кое по-напред?! Сервират ми, сядаме и се започва веселбата. Генерална репетиция за посрещане на рождения ден на Креми. Колко рождени дни сме посрещали в тоя дом, изгубих бройката. Що книги се подариха. Кой издаде книга и право при Мая е сбирката. Автографи, наздравици. На 09.01.2008г. Дарина Дечева почерпи за рождения си ден и за стихосбирката „В съня ми бродиш". Все забравям да я питам кой й броди толкова и защо на мен някой не ми поброди малко поне. Първо трябва да легна да спя, та да ми броди, но кога, все няма време да си полегна, но нищо. На стари години все ще ми се яви някой и на мен я. Пак на същия адрес, пак сред приятели. Ха наздраве за срещата! Как сте, що сте? Не сме се виждали отдавна. Смях не само до небесата. Прибира се Филип:
- Чувате се чак на другата спирка.
- Така си трябва.
Звъни моичкият:
- Знаеш ли колко е часът?
- Скъпи, часовникът е в кухнята, има един и в хола, не си малък. Не се излагай, вече трябва да се справяш и без мен.
- Питам те няма ли да се прибираш.
- Ти полудя ли, чакам да видя как Креми ще духа.
- Какво?!
- Чакам да стане полунощ, за да й честитим рождения ден и да хапна торта, те това! Да си дошъл да видиш. Мога ли да не й уважа празника?!
- Прави каквото знаеш!
- С това трябваше да започнеш, чао! Ще се прибера, ти си лягай, мило.
- Много ме обича моят мъж.
- Верно ли?!
- Шегувам се.
Стрелките са една върху друга и...
Happy birthday to you... мисис президент!!! Това е в изпълнение на Мая. Точно като на моя рожден ден го изпълни с много нежност. Дай, Боже, Креми - президент!!! Честит рожден ден, много любов, много... само хубави пожелания. Целувки, прегръдки и снимки. И много алкохол. Поляхме й празника както трябва. Отдавна не бях пила така. То аз градината не поливам толкова, ама случва се... Иванова ми сипва, аз пия. Иванова ми сипва, аз... се напих, но тя е виновна. „Сексът и градът" и „L връзки" пасти да ядат пред нас. Щур купон си направихме. Вметнах за връзките, защото мацките ме посрещнаха облечени лежерно, по домашному и аз, да не остана по-назад, си свалих дънките и останах по туника. Как щяха да забележат, че имам хубави крака, а не защото беше жегавиня. Та си бяхме много секси компания. Саманта си слагаше гумени зърна, за да изглежда секси, а Мая направо става за реклама на кафе на зърна. Истинска е!!! Заради нея спирам алкохола и започвам да пия кафе на зърна, ще си го меля сама.
Стана вече на другия ден и аз реших да си тръгвам. За по-сигурно, че няма да се върна, Мая и Иванова ме изпратиха и даже ми спряха такси. Креми я сложихме да спи, за да е свежичка за празника си. Аз още на първата ни среща я нарекох Спящата красавица, а аз рядко бъркам. За Иванова какво да кажа? Добре, че по-малко говори, та аз не си затворих устата. Тя да слуша и да пише. Абе всеки да прави това, което може най-добре, Мая, не се отнася за теб, пиши, щото... аз не знам други неща как правиш, но с моето въображение... Мале, Мая!!! Колко хубаво готвиш, опитах пълнените чушки.
Вече сме в асансьора, заливаме се от смях, май някой ми беше показал пръст, но не среден. Нощта - прекрасна. Лети едно такси, ние махаме, скачаме... Колата намали и... Вече мислех, че се е уплашил и няма да ме вземе. Зави и закова пред нас, юнак се оказа. Събрахме очичките на шофьорчето. Прегръдки, целувки, смях. Само дето не ми махаха с кърпички за «довиждане». Наистина са много емоционални всичките ни срещи. Ами готини хора, какво да се прави - съдба! Седнах в таксито.
- Не е това, което си мислите. Те са ми приятелки.
- Аз нищо не съм казал.
- Да, ама как ме погледнахте. Първо да си кажа адреса, защото съм предозирала с пиенето и млъквам.
- Има ли приятелство между жени?
- Благодаря Ви за хубавия въпрос.
Що му требва на това момче да ме пита, не спрях да говоря чак до нас, а не е много близо. А, разказа ми на колко е години, семейно положение, че не вярва в приятелството. Накрая повярва. Обясних му набързо, че наистина най-хубавите приятелства са тези заформили се в детството, но... Разказах му за тези момичета, които ме изпратиха, че са ми приятелки от миналата година, а ни свързват толкова много изживявания, които друг и за цял живот може да не преживее дори с човека, с когото живее. И това е така, защото сме откровени един към друг, това е!
- Е, и на мен ми остана един приятел през годините.
- Значи все пак имаш. Не трябва да са много, а да са истински.
- Така е.
- Завийте насам, гледайте ме в ръцете. Така, сега можете да спрете.
- Пристигнахме ли?! Колко бързо ми мина времето с Вас.
- Така е, защото е след полунощ и няма задръстване, пък и аз много говоря.
- Чак не ми се иска да се разделяме.
- Ако искате, изчакайте пет минутки, ако ме изхвърли мъжът ми, ще се върна обратно, дано ме приютят за една нощ.
- Шегувате се.
- Абе, то никога не се знае. Само пет минутки.
Обещавам да събирам визитки от познати и непознати и да ги водя на сбирките на откровенци... Не вярвал той!
Та имам предложение! Домът на Мая е зареден с положителна енергия, може да си организираме партитата там. Тя и без това го е обърнала на офис на Otkrovenia.com. Може да сложим малка такса, после ще делим с нея, заради идеята, Майче. И заради Филип, че ни търпи. Заредихте ме с енергия за дни напред. Само ще помоля да не ми сипвате алкохол. Защото колкото ми сипете, толкова изпивам и после... се виде. Трайте, не казвайте на никого какво направих миналото лято!
Кога ще се събираме пак?!