За 48 часа европеец
Едно пътуване до Милано за Шампионска Лига - впечатления, случки, емоции. (Пътепис, в който не става дума за футбол...)
Не бях излизал в западна Европа твърде дълго, за последно бях в Германия преди десет години, а от тогава много неща са се променили - самия аз съм много променен. Това, на което обръщах внимание преди, бе едно, сега съвсем други неща ме интересуваха, с друга информация разполагах. Колко разговори съм провел за нещата там, за живота, разбиранията, навиците на западняците. Имах представа какво би ми харесалао ако живеех там и какво не. Съществува една приказка, която гласи, че човек вижда, толкова, колкото знае. Т.е. той не може да надскочи себе си, може да гледа, но липсата на информация, границите на мирогледа му, възпитанието и т.н. да не му позволят да разбере това, което вижда, да не успее да приеме посланието и даже въобще да не разбере, че нещо е пропуснал. Зависи и от нагласата на хората, от цялостното им настроение, стремежи. Какво видях аз? ...