На гробището беше пълно с хора, които бяха дошли да изпратят покойния към вечния му дом.
Четирима от мъжете свалиха лъскавия ковчег с дървен обков и изписан със златни букви на земята.
Дъщерята на Дейвид, Кармен, се свлече в калта до ковчега и заплака неудържимо. Вятърът се блъскаше в лицето й, а едрите капки дъжд се смесваха със сълзите й.
-Татко, защо ме изоставяш? Нали ми обеща, че винаги ще бъдеш до мен!-Защо, татко? Защо не спази обещанието си? Защо ме остави сама? Какво ще правя сега, Господи? Какво?
До нея стоеше Франческа, втората съпруга на Дейвид, която гледаше втренчено ковчега.
Вдигна за миг очи и видя, че всички погледи бяха насочени към нея и тя заплака.
Плътните й устни бяха подчертани с ярко червено червило. Устни, на които трудно някой би устоял. Сочни като розова пъпка, съблазнителни, подканващи към грях: Беше облечена в дълга черна рокля, която подчертаваше тънката й талия. Когато се движеше с грациозността на пантера, ефирният плат шумолееше като окапали есенни лист ...