Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава знаех... Спомни си, че вместо да си тръгна, аз реших да остана и да ти бъда опора! Бях свикнала с горчивината на сълзите си... с онази безнадеждна самота. Сега всичко е скрито. Животът ни е тайна, която трябва да опазим. И аз съм ничия пред другите, не съм обичана пред другите... нищо не знача за тебе, пред другите... Да! Другите. Хората. Пред тях сме само приятели, така е, нали?
Сега лъжите ти стоят между нас, строят невидими прегради. И аз ги знам, любов. Знам ги... до една! И пак мълча. Нали не искам да те губя?! Безмълвно ти помагам да доразбиеш сърцето ми. Да го смажеш. Да го направиш на прах. И пак оставам тук. Толкова е лесно за теб. Имаш ме, щом пожелаеш. И по мене виждаш, не личи ник ...