Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивина, която се изливаше в гърлото му всеки път...
Ударът проехтя глухо и бързо бе погълнат от пустошта наоколо. Прахта, която образува гъста, сива мъгла около момичето, при сблъсъка му със земята, го задави и то дълго време не можеше да си поеме въздух. То изчака облакът да отмине, увлечен от подухващия вятър... вятър, който един Господ знае откъде идваше, предвид пустинята, в която бе попаднало... събра сили да се повдигне леко и седна върху студения черен пясък... направи опит да изтупа дрехите си, но усети остра, пареща болка и едва тогава забеляза ожулените си, кървящи ръце и песъчинките, полепнали по отворените рани... Сбърчи чело, преглътна и за първи път си пое дълбоко въздух... Измина о ...