Само ако знаеш, тате, колко много ми липсваш във всеки един миг… Измина цяла една година, през която болката от отсъствието ти се увеличава с всеки изминал ден… Толкова имам нужда от теб, имам нужда да ме гушнеш и да ме утешиш, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат; че, щом сме заедно, нищо не може да ни пречупи … Имам нужда пак да ми кажеш, че си до мен и че грешката ми само не трябва да се повтаря и всичко е наред… Имам нужда дори само да знам, че спиш в другата стая, за да съм спокойна… Ти си моята опора в този гаден свят и всеки път, когато се отчаям, знам, че трябва да продължа заради теб… Имам нужда да си тук, да си говорим, да ти споделям проблемите си и да знам, че имам срещу себе си не просто родител, а приятел! Когато изплаквам мъката си пред теб, съм сигурна, че си на моя страна и че болките ми пронизват и теб… Може не винаги да си бил идеален, но като баща си ми необходим! Не си представям този свят без теб и не знам как бих живяла някой ден, когато няма да те има ...