Всяка човешка чувствителност е изтъкана от безумна баналност.
Съдбите ви натрапчиво се повтарят.
Само болката ви понася различно.
Само тя ви прави индивидуалисти.
Почерпи ме едно кафе, престори се, че се радваш да ме видиш.
Сключваш блестяща сделка – за стотинки си изтриваш душата.
В моята.
Дълго ще слушам колко несправедлив е животът ти
и как родителите ти нищо не ти били дали.
А жената, на която си бил дал всичко, един ден просто те е зарязала.
Как си незаменим в работата си, а пък вечно не те оценяват.
Все до тебе не стигат медалите. Да, и тази година обраха рано тиквите. ...