Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ръката му и му благодари. И имаше защо, той беше спасил живота ѝ. Искаше да му даде пари, но той отказа.
–И внимавай друг път!
–Ще внимавам. Още един път сърдечно Ви благодаря!
Поля премина през линията и навлезе в градската част. Бузата ѝ още пламтеше от шамара, но той си беше напълно заслужен. Ами ако не беше я задържал? Щяха да си помислят, че се е самоубила, а тя изобщо нямаше такива намерения. Обичаше живота и искаше да живее, колкото се може по-дълго.
Виж ти, заради едно скарване! Поли отново потрепера. Беше студентка и по руска класическа литература разглеждаха романа „Ана Каренина“ на Лев Николаевич Толстой. Романът беше невероятен, въпреки самоубийството на Ана. Но Поли не беше Ана ...