Каменните къщи на Картал махала ù придаваха онова древно очарование, което някак си се губеше сред модерните и реставрираните къщи в останалата част на Папаз дере. Високите и бели постройки стояха от векове като монументи, точно на входа на гората. По тях нямаше нито едно тухличка, нито една керемида. Всичко бе от дърво и камък. Само в тази махала все още беше жив занаятът на каменоделеца. И освен от земеделие, северите се препитаваха с продажбата на дялан камък. Истински, достатъчно обработен от човешка ръка, за да се нарече опитомен, но носещ сърцето си от планината. И както високите ридове и дълбоките клисури устояваха на времето, така и каменните постройки бяха непокътнати. Ако в Египет времето се страхуваше от пирамидите, то тук, в Картал махала, то се страхуваше от къщите. А как само бяха подредени дворовете. Нанизани като синци. Когато се погледнеше от високите скални ридове зад гората, където рядко някой ходеше, можеше да се видят криволичещите улички не махалата, а покривите б ...