16 мин reading
Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник вършеше своите нечисти сделки именно тук, в изоставената дъскорезница. Странното бе, че никой не се усъмняваше в дирите от автомобил до телената ограда.
Карагеоргиев едва слезе от колата, когато го наобиколиха няколко едри момчета и го повлякоха в полупропадналата сграда на дъскорезницата. Кметът беше нещо като полуизплашен и привидно озадачен какво се случва в момента. Черните костюми и слушалките в ушите им му подсказаха, че това са именно хората на англичанина. И в действителност, когато влязоха вътре, видя мазната му и усмихната физиономия, която се заличаваше от блестеното на килограмите злато под натрапчивата, едва мъждукаща слънчева светлина. Зад чужденеца стоеше Асен – и със сигурност ням ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up