Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, те просто не искаха. И не защото така бяха решили, а защото бяха слепи. Слепци с очи. Слепци, които виждаха всичко, само не и техния собствен живот.
Лечебницата на Папаз дере се намираше в близост до оня край на селото, където почваше пътя за Домуз махала. От общината бяха решили да я направят там, защото в Домуз махала живееха предимно възрастни хора, а така на тях нямаше да им се налага да вървят прекалено много, за да стигнат до доктора. Ниската, едноетажна бяла сграда беше построена в една долчинка от релефа на селото и ако човек не знаеше, че има нещо там, то оставаше скрито от погледа. Така и бе нужно. За разлика от масивните и големи сгради, каквито бяха храмовете и общината, то точно ...