Папаз дере имаше хубава и плодородна земя. Това, разбира се, бе и една от причините арендаторите да спорят и да се карат за всяко едно ъгълче от обработваемите площи на селото. Хората също често изпадаха в противоречия за наследствени и невърнати след „режима” земи. А и често се дразнеха на арендаторите, че са направили пари от тяхната собственост. Въпреки това всички бяха свободни да изтеглят земята си и да си я обработват сами. И тогава започваха мрънканията, кой, как и защо не може самичък. И по естествения ход на събитията имотите оставаха в ръцете на арендаторите.
Сюлейман ефенди или Сюлейман Мурад Мустафа, беше най-безскрупулният и най-алчен арендатор в цялото село. Беше толкова лаком за всяко едно парче земя, че бе готов на всичко, само и само да я вземе при себе си. Не бяха малко тайните сделки и далавери, които въртеше с кмета Карагеоргиев, за да се докопа до тлъстите имоти. И така къде легално, къде не, обработваше повече от половината земя на селото. Дори Горската кооперация ...