3.

- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.

- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.

- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да предизвикам подозрение и без да бъркам в незарасналата рана – инспекторът прехапа устни.

- Утре е рожденният ден на Елисавета. Ще има малко събиране в ресторанта на хотела, организирано от Димитър, за да я почетем – каза Игор. – Може би ще бъде добре, ако дойдете. Поканата Ви ще е от мен, а аз ще потвърдя, че сте стар неин приятел от времето, когато бяхме двойка. Едва ли някой ще заподозре нещо.

- Това може и да свърши работа, имаме късмет! – каза инспекторът и вече обнадежден изпрати Игор до вратата. Уговориха се да срещнат на следващия ден пред хотела.

......

Хотел „Варшава“ бе разположен в източната част на града. След като бе затворен за няколко дни, отново се бе върнал към обичайния си ритъм и нищо не напомняше за разигралата се трагедия. Забързани хора влизаха и излизаха, спираха таксита и множество куфари хвърчаха в различни посоки.

Френцов бе успял да се сдобие с малко допълнителна информация по случая. Добрият му приятел комисар Тодоров от полицията му бе предоставил сведения, според които заключението на доктор Иванчев определяше часа на смъртта между 23.30 часа и полунощ, а разследващите го бяха ограничили до между 23.40 ч. и полунощ поради свидетелските показания, че Елисавета е била жива в 23.40 ч.

Причината за смъртта бе травма на главата и отново според лекаря тя бя настъпила моментално. Нямаше категорични данни дали става въпрос за злополука или престъпление, но младоженецът и голяма част от гостите бяха извън всякакво подозрение, защото са били заедно на паркинга по това време. Полицаите не бяха открили никакви доказателства, подкрепящи хипотезата убийство и заключението в крайна сметка бе злополука. В кръвта на починалата бе открито солидно количество алкохол, което допълнително накланяше везните в полза на това.

Имаше около половин час до началото на събирането в памет на Елисавета. Инспекторът и Игор се отправиха към рецепцията и попитаха за камериерката. Игор изрази желание да ѝ благодари за постъпката ѝ от вечерта на сватбата.

Жената леко се смути от посещението им и вниманието, което Игор ѝ засвидетелства.

- Но, моля Ви, не съм направила нищо кой знае какво! Съвсем нормално е да повикаш такси на човек в такова състояние – каза тя.

- Моят приятел няма много спомени от тогава и се чувства неудобно. Можете ли да ни припомните малко по-подробно какво точно се случи? – попита Френцов.

Камериерката не се учуди на зададения въпрос и започна разказа си.

- Видях господина да лежи на дивана във фоайето. Първоначално си помислих, че може да му е лошо и се приближих. Но бързо разбрах, че просто е пийнал повечко – усещаше се миризмата на алкохол, ризата му бе разкопчана, изглеждаше смехотворно, извинявайте за думите ми – обърна се тя към Игор при което той само се усмихна. - Дори в косата си бе закичил цветчета, а и дишаше спокойно и равномерно. Опитах се да го събудя, той отвори очи, но започна да говори доста нечленоразделно. Не разбрах нищо. Сметнах, че е най-добре да му повикам такси.

- Казахте, че ризата му била разкопчана. Случайно забелязахте ли някакви петна по нея?

Жената го погледна учудено.

- Не обърнах внимание.

4.

Ресторантът беше полупразен. Eдинствено на една огромна маса в дъното се бяха събрали хора с тъжни лица. Френцов се бе надявал да има повече гости, за да не се набива на очи неговата личност.  Игор го представи като стар приятел. За щастие скоро след като влязоха в ресторанта, младоженецът се изправи и започна да държи реч. Вниманието на всички се насочи към скърбящия мъж. Думите му бяха прочувствени и тъжни, а присъстващите бършеха сълзи, докато слушаха.

- Когато затворя очи, все виждам лицето ѝ – промълви Димитър. Помня момента, в който я оставих в младоженския апартамент и тръгнах към паркинга... Тя решеше косите си пред огледалото в банята, обърна се и ми се усмихна. Само ако знаех, че това ще е последната ѝ усмивка за мен, нямаше да тръгна! И после в тази баня....

Димитър не успя да довърши. Сълзи се стекоха по бузите му.

След кратко мълчание думата взе кумът:

- Всички ние пазим спомена за нея – усмихната и сияеща, такава я видяхме за последно. Елисавета наистина умря щастлива, защото вече бе съпруга на любимия човек. Предстоеше им един прекрасен съвместен живот, но за жалост съдбата реши друго.

Отново се чуха няколко хлипания сред гостите.

- И аз все я виждам с веещия се воал как ни маха от прозореца, когато бяхме на паркинга. Но не ни е махала за довиждане, а за сбогом.... – каза една от присъстващите жени и се задави в сълзи.

- Наистина беше толкова красива с воала – обади се един мъж, за когото Френцов разбра, че е доведен брат на младоженката. – Аз имах найпрекрасната сестра. Много скърбя, но поне съм щастлив, че тя изживя този специален ден.

Още няколко човека говориха в същия дух, но Френцов сякаш се беше замислил и не ги слушаше. Изведнъж стана и се приближи към младоженеца Димитър.

5.

- Първо, моля да приемете моите съболезнования за загубата на съпругата Ви.

- Благодаря! – отвърна мъжът.

- Аз дължа на всички едно обяснение – продължи инспекторът. Не съм стар приятел на Елисавета, както споменах на някои от вас. Всъщност съм бивш полицай и бях помолен от Игор да направя независимо разследване по случая. Той имаше известни съмнения, че смъртта ѝ не е настъпила в следствие на злополука, а подозираше убийство. Самият той няма много спомени от въпросната вечер и притесненията му бяха свързани с това да не би той да е отговорен по някакъв начин.

- Но какво говорите? – извика Димитър достатъчно силно, така че няколко човека наоколо започнаха да следят разговора.

- Нямах намерение да ви споделям това, но нещо силно ме смути. Реших да бъда откровен, за да науча колкото се може повече подробности. Днес внимателно изслушах разказите на всички вас за деня на сватбата и смятам, че е много вероятно Елисавета действително да е била убита.

- Божичко, не! – проплака Игор.

Чуха се възклицания сред присъстващите.

Френцов продължи:

- Установих, че официалното разследване е допуснало една съществена грешка. Няма доказателства, че смъртта е настъпила между 23.40 ч. и полунощ. Спомнете си, че становището на доктор Иванчев е, че това се е случило между 23.30 и полунощ.

- Но нали я видяхме да маха от прозореца! – обади се кумът.

- Да, всички я видяхме – потвърди друг от гостите.

- Видели сте някого да маха. Било е тъмно, всички сте употребили малко или повече алкохол, а прозорецът е бил на шестия етаж. Видели сте воала и сте решили, че е тя.

Само че това е бил друг човек.

Един факт ми направи впечатление, когато изслушах разказите на сватбарите. Димитър каза, че е оставил жена си в младоженския апартамент, като тя е била в банята да си реше косата. После няколко човека разказаха, че са видели Елисавета да им маха от прозореца и споделиха, че тя е била с воала. Но когато е започнала да се реше, тя е свалила воала си в 23.30 ч. Няма логика да е била с него в 23.40 ч. Замислих се – наистина ли са видели булката на прозореца?

Всички гости бяха притихнали и слушаха внимателно.

- Убиецът! Той е бил на прозореца! Кой не беше с нас на паркинга по това време? – каза кумът и се заогледа наоколо.

- Смятам, че е бил Игор. Стигнах до това предположение, защото според показанията на камериерката, която го е открила заспал, той е имал цветчета по главата. Самият той си спомня, че подтикнат от огромното количество изпит алкохол, е отишъл в младоженския апартамент с желанието да разговаря с Елисавета и да ѝ признае чувствата си, които все още изпитва. Видял е, че Димитър е навън и решил да използва момента.

- Божичко! Сега си спомням този момент! Истина е! Сложих си воала и се показах през прозореца... – изплашено извика Игор.

- След като изяснихме това, а и знаем, че то се е случило в 23.40 часа, остана да разберем защо го е направил и дали влизайки в апартамента той е видял Елисавета или тя вече е лежала мъртва в банята. Възможностите са Игор да я е убил, да е станала злополука или някой друг да го е извършил преди или след идването на Игор в стаята. При третата възможност обаче в списъка на заподозрените вече влизат и хората, които са били на паркинга по това време.

- Уау! – извика някой от присъстващите.

- Включително и аз ли? – извика Димитър.

- Всички – отвърна инспекторът.

Следва продължение...