Jan 11, 2009, 11:35 AM

Докога?! 

  Prose » Narratives
1228 0 17
1 min reading
Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с които се гордееше. Реши да им прехвърли част от скромните си спестявания - подарък от дядо им. Направи опис на срочните си депозити и успешно осъществи първия „транш".
След известно време отиде в банката за поредната операция. Служителката заби нос в компютъра и заяви, че сумата е изтеглена. Не повярва на ушите си и възрази, че това не е възможно, но жената снизходително го прекъсна: „Напълно е възможно. Я си спомнИ! Стават такива работи"... И нетърпеливо подкани следващия клиент на най-старата държавна банка. Човекът усети хладна ярост и подхвърли сякаш между другото: „Тръгвам си, но ще се видим в съда. Внукът ми следва право и ще се консултирам с него." Лицето на служителката смени всички ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Random works
: ??:??