Над спокойното августовско море, плискащо бисерните си вълни в златните пясъци на лазурния бряг се издигаха въздишките на едно отминаващо лято. Хладен бриз и копринени талази предвещаваха още един прекрасен ден. Рубинен изгрев последва зората с цвят на маслодайна роза. Ухаеше на водна свежест и смирение. Светлината беше победила Тъмнината и въздухът беше пропит от нова надежда за нещо прекрасно.
Дамяна стоеше с гордо вдигната глава, облечена в разкошна дълга рокля от синьо-зелено ламе-хамелеон, подсилена с кринолин и корсет. Сияйната ѝ коса бе прибрана в сложна плетеница, навита на кок и само двата вечно непокорни кичура падаха свободно покрай ушите ѝ, украсени с изящни златни обеци със сапфири и множество аквамарини. На шията ѝ блестеше колие със също такива камъни. И макар външния ѝ вид да напомняше на благородничка от Ренесанса, босите ѝ крака и кървавочервено червило създаваха на мига представата за диво и тайнствено съзнание, неподвластно нито на времето, нито на пространството, н ...