25 min reading
Глава 11
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя му влизаше в интересите.
Аз си почивах по корем, разглеждайки разсеяно Facebook, даже по едно време си чатих с Диди, обяснявайки й, че си изкарвам страхотно на плажа с пациента ми. Когато обаче го написах, притеснение се намести в сърцето ми. Какво ставаше с работата ми?
Обърнах се към Дими да го попитам. Той измъкна телефона си от багажа и ми се усмихна, сякаш една усмивка ми даваше отговор.
– Ало, братчето ми – каза Димитър – искам да уволниш Анелия.
Зяпнах го, стъписана.
- Не, не! – прошепнах, объркана, но Дими ме погледна и вдигна една вежда. Чувах как Асен Симеонов говори разни неща, явно доста развълнувано, на Димитър, който за момент заглуши телефона и ме погледна.
- Ти направи избора ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Благодаря на всички за вниманието!
Сърдечни поздрави!
Ваша,
Зи