Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли нещо? – попита ме той пред входа за бензиностанцията – мисля да си взема едно кафе.
– Мм… и аз искам кафе.
– Дълго, с две захарчета? – той ми се усмихна и изведнъж се почувствах малко по-добре. Кимнах му и отвърнах на усмивката. Мъжът влезе в сградата, а аз останах навън и видях, че шофьорът на колата ни дойде при мен.
– Добре ли сте, госпожице? – попита ме той и се вгледа в мен с топли кафяви очи. Той бе спретнат мъж с къса коса и открит поглед. Не беше от най-приказливите.
– Да – въздъхнах аз – просто… високите скорости ме изнервят.
– Ами, предполагам и мен – той сви рамене – въпреки че господин Симеонов е много добър шофьор.
– О, не се и съмнявам.
Дими се върна при нас с три кафета. Даде ...