Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо смешно и неочаквано. Гледаше ме така, с равно изражение и стиснати зъби. Забелязах, че се опитва да диша дълбоко и бавно.
-Ела – казах му и го хванах над лакътя, фокусирала едно дърво горе след стълбите – ела, ще седнеш там на сянка, аз ще отида да прибера багажа и ще си починем на хладно в хотела, окей?
-Не, няма нужда – каза той, но сам прозвуча неубедително и подсмъркна – или всъщност, може би си права.
Помогнах му да качи стълбите, защото той даже някак залиташе, сетне го настаних на дебелата сянка под дървото и на бегом се върнах да взема нещата ни. Внимателно прибрах диоптричните му очила в калъфчето им, сгънах вестника и събрах кърпите. Взех чадъра и отново на бегом се върнах при Дими, к ...