Глава 8
Приятелите на Димитър бяха четирима негови връстници, всичките с приповдигнато настроение и пиещи бира. Събрахме се на плажа и те устроиха голям лагерен огън, около който се настанихме.
-Та, да ви представя прекрасната Анелия Йорданова, моята… ъъ... асистентка – каза Дими и аз се ръкувах с четиримата му приятели. Не можах веднага да запомня имената им.
-Дими, няма ли и други дами наоколо? – попита единият от тях. Зачудих се дали всички са ергени, настроени да купонясват като деца. Но забелязах, че на десните ръце на двама от тях имаше пръстени, което означаваше, че тези двамата имат жени.
-Да отида ли да привлека няколко? – попита Димитър.
-Давай, брато.
Аз за момент се почувствах силно неловко, но нямаше какво да правя. Дими се отдалечи от огъня с танцувална стъпка, а четиримата мъже започнаха да говорят за футбол. Сетне обаче се усетиха, че си седя там сама и всички започнаха да ми обръщат внимание и да ме разпитват, от което се почувствах още по-неудобно. Не бях чак толкова ...