Детски плач огласяваше цялата планина. Ехото на току-що падналата лавина се опитваше да го заглуши, но лекият ветрец сякаш усилваше риданията на новороденото дете. Магьосниците, които минаваха през подножието на планината чуха този вик за помощ. Дългът им ги накара да потърсят източника на шума.
Няколко часа минаха и слънцето се подготви да легне в своето удобно легло, а красивата му майка Луната зае мястото му да бди над Кралството и да свети над закаснелите пътници. Снегът се беше натрупал, а падналата лавина от върха на Вълка не помагаше на магьосниците. А нежният му цвят, макар и успокояващ, сега не вещаеше нищо добро. Не малко хора бяха заспали в прегръдките на бялата смърт. Студът беше сковал дори и най-високите борове, които леко потрепваха от ледения зимен вятър. Само най-високият връх на Вечната планина сякаш неподвластен на земните стихии, стоеше горд и безснежен.
Плачът не спираше, след време дори се усили. Младият архимагьосник Саргиос се притесняваше, че дори да намерят де ...