Пътешествие към доброто... Любовта. Към определено място или към себе си. През целия си живот ние пътуваме към някаква цел. Случва се първо да трябва да я открием и след това да тръгнем. Възможно е да не виждаме това, към което вървим, но то ни привлича като магнит.

Понякога тръгваме към непознатото, тайното, чуждото. То е вълнуващо, изпитваме желание да се докоснем до него. Не осъзнавайки какви биха могли да бъдат тайните. Рискуваме и започваме пътешествието. Много често обаче хората се страхуват. Те поемат по извървения път. Минават по вече опознатите пътеки. За тях пътешествието на живота е разходка за Другите.

Не винаги сигурността носи щастие. Не показва истински красивите кътчета от съществуването ни. За себе си мога да кажа, че всеки нов ден е пътешествие... към доброто, към нов свят. Мога да тръгна по вчерашния път или пък по утрешния. Но аз искам да видя този, който е пред мен сега.

Една японска поговорка гласи: "Да имаш кураж, не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и да имаш воля да продължиш." Всеки от нас има своите страхове и почти винаги ги крие. Понякога той се стреми да ги преодолее. Започва да търси път към надделяването на част от себе си.

Минава през непознатия път. И той не се страхува да върви. Защото сега вижда не с очите, а с душата си. А тя е всемогъща. Най-голямата сила, която можем да притежаваме, това е душата. Много често тя ни изправя пред някое изпитание или ни показва пътища, по които да тръгваме.

Дори човек да не осъзнава, той е поел своето пътешествие. В живота си допускаме грешки и след това се стремим да ги поправим. Именно тези грешки са изпитанията по пътя да открием себе си. Не знаем накъде да вървим, до какво да стигнем. Но не се спираме и извървяваме пътя си.

Често се случва да не тръгнем по най-вярната пътека, но все пак стигаме до още една врата, която отваряме. Отвеждаща ни до още едно малко кътче от нас самите. И така, кътче по кътче, ние извървяваме най-трудното пътешествие, но същевременно и най-красивото. Пътешествието към нашето истинско Аз.