1 глава

Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на цялата сграда приканваше хората от близо и далеч да се насладят на цялото преживяване, а то можеше да бъде сравнено с наблюдаването на картина на известен френски художник или глътка вино от най-фино бутилирана колекция на кралска особа. Вдясно от лобито се простираше бара на хотела. Мястото, на което изчакваш до часа за настаняване или мястото, на което губиш няколко часа в очакване. Вечер изглеждаше съвсем различно - приветливо за всякаква компания, едва ли не. Тази вечер можеше да се нарече такава. Сред всички дами във великолепни рокли, една се открояваше най-ярко. Елизабет Франсоа Барбоса или просто Лизи, както я наричаха всички нейни приближени, сияеше с цялата си красота на фона на еднаквите еднообразни жени. С непринудения си чар, тя беше много повече отколкото всяко мъжко конте в бара би могъл да си представи да има под себе си, дори и за забежка. Елегантността

лъхаше от всяка нейна пора, въпреки дългите светло сини дънки, белия потник с тънки презрамки и нежна дантела, белите сандали с каишка на висок ток и кестенявата коса, вързана на гладка конска опашка. Родителите ѝ определено биха определили избора ѝ на облекло за неприемлив, но това вече не би попречило на пътя ѝ, нито би я накарало да се привие под техния неодобрителен поглед . Беше тук за забавление. Нищо повече. Или поне така си повтаряше, докато беше в самолета, на път към новия си живот. Повече никакви укорни забележки и етикетни правила, които сякаш я държаха за гърлото и не ѝ даваха миг покой. Налагаше си да спре да мисли за миналото и да се забавлява поне за известно време преди да реши да се установи някъде. Барманът ѝ предложи питие. Тя си избра сладка мимоза, за да отпразнува началото на новия етап в живота си. Определено се наслаждаваше на вечерта си. Усещаше погледите вперени в гърба си, но никой не се престрашаваше да се доближи до нея, освен високият, тъмнокос мъж, заел съседното място. Беше с костюм по поръчка или поне до това заключение стигна тя от немалкия си опит с такъв тип облекла. Не му беше ден. Поръча си уиски. Чисто. Изпи го на една глътка и пожела второ. Странникът можеше да бъде начин тя да се позабавлява. Искаше само това и бе готова да не проявява интерес към започването на каквато и връзка да било, с когото и да е. Само чиста наслада и животински секс. А той със сигурност беше секси.

- Лош ден, а ? - се отрони от устните на Елизабет

Мъжът я огледа с преценяващ поглед. За момент тя се запита дали въобще ще получи отговор от него.

- А твоят? - отвърна Дрю с горящи очи

- Приемлив. - усмихна се тя, флиртувайки

Дрю знаеше какво точно желаеше тя. Беше се натъквал на много жени, които го желаеха заради парите,славата или само заради секса и се беше научил да ги разпознава добре. В главата му тя не беше нищо по-различно от всички други, които му се бяха предлагали, но в момента той се нуждаеше от точно това и реши да действа направо, като попита:

- Е с какво смяташ да ме забавляваш тази вечер?  

Помисли си, че орбитите на очите ѝ ще изхвръкнат, по това си личеше колко не беше привикнала към зашеметяващата искреност на неаристократичното общество.

- Предполагам, че трябва да се постараеш повече, за да разберем. - отсече Лизи

- Ти си тази, която ме заговори все пак. - каза той, усмихвайки се закачливо и повдигайки едната си вежда.

О,да! Беше адски секси. С този поглед можеше да я накара да се моли да я отведе в леглото си, дори и да не го беше решила преди това.

- Значи трябва да побързаме към забавната част тогава. - едва доловимо изговори тя, но това не му убегна. Той поръча бутилка от най-хубавото шардоне, сложи нежно ръка на кръста ѝ и я насочи към лобито. В нея бушуваше стихия от емоции. Не знаеше точно как да се чувства, но притеснението в нея отчаяно взимаше превес и нервно избърбори:

- Не е ли необходимо да се представим един на друг ?

- Не смятам. Достатъчно ми е да знам, че ще си бъдем взаимно изгодни.

- Очаквах по-циничен израз от твоя страна. - каза тя с усмивка на лице и огромно облекчение, че всъщност не се беше захванала с чак толкова надут негодник.

- Ще разберем колко циничен ме искаш всъщност.

Минаха през лобито, завиха наляво и се заизкачваха по масивните стълби, постлани с тежък царствен килим, водещи към асансьора. Ръката му не се отдели от нежната извивка на кръста ѝ, а мимозата в кръвта ѝ притъпяваше нервността, надигаща се в тялото ѝ. Погледите бяха насочени към тях и в нейната глава всички знаеха на какви действия щяха да се отдадат двамата, но се заставяваше да не изпитва нито грам възмущение или срам. Щеше да се наслади на вечерта. Влязоха в асансьора, заизкачваха се към последния етаж на хотела и кракът ѝ започна да потрепва от напрежението.

- Изглеждаш притеснена - прошепна той.

- Всичко е плод на въображението ти. - каза тя, опитвайки се да не издава абсолютно нищо от вътрешния си свят.

- Напрегната си. Не знам защо толкова желаеш да те възприема като поредната лековата жена, след като си личи, че нямаш опит в такъв тип свалки.

Той не очакваше да каже това, учуди се от самия себе си, а по изражението на безименната му дама беше видно, че тя също не бе очаквала тези думи да излязат от устата му.

- Аз.... тук съм, за да бъда лекомислена за известно време.

Той не отговори. Остави думите ѝ да висят във въздуха и все пак чувстваше, че събран в деликатното ѝ тяло се намираше брилянтен ум. Дрю беше далеч от града, който пребиваваше целогодишно. Беше във Германия по работа, която се беше превърнала в истинско главоболие и голяма бъркотия. Не вярваше тя да го познава и това породи искреното желание да се представи подобаващо.

- Дрю - изрече той, не намиращ думите за създаването на цяло изречение.

- Елизабет - прозвънтя медния ѝ глас.

Асансьорът оповести пристигането си на съответния етаж с отварянето на вратите. Дрю придружи Лизи до диамантения апартамент, който представляваше най-скъпия и изискан от всички в хотела. С едно плавно движение от негова страна отключи вратата с чип. Остави Лизи да влезе първа в стаята, за да се наслади на мига, в който можеше да я огледа без нейно знание.

- Настани се удобно. - рече той и се запъти към бара в задната част на дневната, за да налее от изтънченото шардоне. Но Елизабет сякаш не беше чула и думичка от това, което каза той, защото беше изключително заета да разглежда невероятната гледка от големите френски прозорци, разположени по цялата дължина на дневната. Тя смяташе, че обзавеждането, което представляваше нотката модерен стил в хотела, изглеждаше добре на големия черен диван, двете кресла в същия цвят и малката холна масичка за кафе. Нямаше много мебели, което правеше пространството отворено. С крайчецът на окото си тя забеляза висока масичка точно до обемистия диван, на която гордо беше поставен грамофон със серия от различни плочи. Дрю забеляза интереса ѝ към вече не толкова използващия се уред и се погрижи да избере плоча с хубава нежна песен.За да бъде честен със себе си нямаше си и на идея защо полага толкова много усилия за жена, която вече се бе съгласила да го последва, но вътрешно му харесваше. Когато музиката засвири сякаш Елизабет се откъсна от своя транс, затова Дрю побърза да застане зад нея. Двете му ръце бяха пълни с по една чаша от налятата алкохолна течност. Подаде едната чаша на Лизи и когато тя я взе, той уви дясната си мускулеста ръка около чувствения ѝ таз. Пръстите му бяха на мястото, което можеше да бъде описано като пресечна точка на края на корема ѝ и началото на най - интимните ѝ части, непосредствено близо до тазобедрената кост. Ръката му затопляваше всяка частичка в прелъстителното ѝ тяло. Елизабет усети това докосване като нещо твърде успокояващо за опънатите ѝ нерви. Тялото ѝ сякаш само се движеше против разума ѝ и се облегна плътно на твърдата мъжка скала зад нея.

- За тази вечер! - вдигна тост Дрю

- За тази вечер! - повтори Лизи и чашите им се удариха една в друга преди и двамата да пият от съдържанието им. Тя осъзнаваше, че глътката, която изпи беше по-голяма от общоприетата за една дама, но в момента се нуждаеше от кураж, било то и под формата на течност. Дрю обхвана ръката ѝ, която държеше чашата и я насочи към устните ѝ. Лизи нямаше нищо против да изпие цялото съдържание, беше ѝ като добре дошло и въпреки всичките уроци през годините тя беше решила да захвърли гласчето, което ѝ казваше, че в действителност не знаеше дали няма нещо различно от шардонето, сипано в чашата ѝ. Той също привърши чашата си, след което взе и двете и ги остави на масичката до грамофона. Ръцете му прегърнаха Лизи през кръста, бяха като целувки на пеперуда и в нея се зараждаше мисълта, че вечерта ще протече добре.

- Вече изглеждаш по-отпусната. - констатира факта Дрю.

- Ммм. - промълви тя и постави лявата си ръка върху врата му. В този момент той съзря възможност и се възползва изцяло от нея. Наведе се, устните му докоснаха шията ѝ и започнаха да я обсипват с целувки. Първо бавно и много чувствено, след това прераснаха в леки захапвания и засмуквания. Той знаеше, че губи контрол над себе си. Дали беше заради насъбралото се напрежение от последните работни дни или защото през тях не беше отделял време за някоя забежка, но определено чувстваше нещата по-истински. Това според него се дължеше на едно от тези две неща само че не и на жената до него. В каква грешка бе само! От размишлението му го измъкна тих стон, който се отрони от устните на Елизабет. Това му подейства като момент на пречупване и знаеше, че копнее да вкуси устните ѝ.

- Нека проверим дали можем да повторим това стенание - изрече той и обхвана лицето ѝ с длан. Тя се завъртя в ръцете му, така че да застанат лице в лице. В нея гореше жив огън и желаеше да бъде утолен.Следващите мигове преди устните им да се слеят бяха като цяла вечност и за двамата. Дрю водеше целувката по същия начин, по който целуваше млечно бялата ѝ шия преди минути, а Лизи не му отстъпваше по пламенност нито за миг. Загубиха се в момента на слятите им устни и никой нямаше сили да спре зараждащата сев ихрушка. Звукът от целувките им се разнасяше из целия апартамент - звук на изключително непремерена и необуздана страст. Сливаха се в едно така, както езиците им се гонеха безпир. След още няколко отклика от страна на Лизи, които за Дрю се оказаха по-звучни и от красивата мелодия, звучаща от грамофона, той прекъсна пламенната им целувка, погледна я в очите и каза ниско:

- Съблечи се!

- Не можеш да ме командваш толкова облечен! - възкликна тя, поставила длан върху яката на бялата му риза.

- Убеден съм, че мога, съкровище. - беше неговата реплика относно коментара ѝ и с едно плавно движение той вече се намираше седнал на дивана и в очакване за нейната реакция.

Елизабет никога не бе определяла себе си като срамежлива или поне малко свенлива, никога до този момент. Под взора на пламенните му очи цялото ѝ тяло изгаряше, а руменина се разпростираше по скулите ѝ. Отне ѝ няколко мига, за да възвърне непоколебимата си решителност и смелост и се зае с нежно обхождане на цялото си тяло. Погали нежно ръцете си, премина по гърдите си докато не достигна ръба на потника си и не го свали бавно. Повтори отново същите действия като този път ръцете и се спряха на копчето на дънките ѝ, а след това и на ципа. С грациозността на котка, знаеща че държи плячката в ръцете си, тя се обърна с гръб към Дрю. Наведе се, за да свали дънките си и когато приключи с тази задача, ръцете ѝ се плъзнаха по глезените ѝ, след това прасците, бедрата, докато не се озоваха точно под заобленото ѝ дупе, повдигайки го. Изправи се плавно и се обърна отново към огнените очи, които не се откъсваха от нито едно нейно движение. Устните ѝ бяха леко разделени и зачервени от всички целувки, но сякаш молеха за още. Дрю бе виждал много жени, но всяка гледка бледнееше пред това, на което се любуваше в момента. Реши да не се фокусира върху тази мисъл, а просто да се наслади на момента.

- Ела тук, диваче! - изръмжа и я подкани с пръст.

Лизи се усмихна дяволито и бавно се насочи към него. Качи се отгоре му, като го обкрачи и отново споделиха целувка. Нежността им се превърна в дива страст. Сръчните пръсти на Елизабет разхлабиха вратовръзката, висяща на мъжките гърди и побързаха да се отърват от нея. Следващата ѝ цел бяха копчетата на ризата му, а през това време Дрю се беше погрижил за сутиена ѝ и се бе заел да обхожда кожата ѝ с устни и език. Когато стенанията започнаха да се изтръгват от устните ѝ, той вече нямаше търпение да бъде в нея. С ръка погали няколко пъти женствеността на Лизи, после отмести настрани прашките ѝ и умелите му пръсти започнаха да ѝ доставят неописуемо удоволствие. Дрю я докара до ръба за минути и тя се разпадна в ръцете му. След известно време се съвзе, насочи устните си към врата му и постави мокрите си целувки там, галеше гръдта му, корема му, докато не достигна до ципа на панталона му, разкопча го и извади мъжеството му от боксерките. Елизабет се настани по-удобно над него, а Дрю насочи пениса си към нейния отвор. Проникването беше плавно и вдъхна живот и на двама им. Темпото бе водено от греховната дама. Задълбочено. С твърде много екстаз във въздуха. Забързано. С ръцете на Дрю, които галеха и стимулираха всяка клетка в божественото ѝ тяло. Кулминацията ги застигна неусетно - някъде между целувките и сливащите се тела. След завършека и двамата се опитваха да си поемат въздух неуспешно. Тихите въздишки на Лизи продължаваха да изпълват въздуха,опитваше се да успокои дишането си, докато клепачите ѝ се затваряха.

- Не съм приключил все още, Лизи! - прозвуча като шепот гласът на Дрю и той се зае да я пренеса по коридора, водещ до другия край на луксозното помещение, в която дясна стая се намираше спалнята. Тя се остави в ръцете му до самия край. Наслаждаваше се на всяка ласка, милувка, интимно докосване и се чувстваше оценена, не само физически, а и духовно. Той полагаше прекомерно много усилия само за ,,една забежка", поставяше твърде много целувки по млечнобялата ѝ плът и я даряваше с интимни погледи, които яп ронизваха в сърцето. Вечерта им премина плавно, с милиони усещания и неописуема насита, ала когато Лизи се събуди през нощта осъзнаваше, че тя бе оставила частички от себе си при този непознат и се опита да се мобилизира бързо, да се събере, да прецени къде бяха изоставени дрехите ѝ и като пеперуда се измъкна от тежката топла ръка преметната през кръста ѝ. Набързо се придвижи до всекидневната, вече чувствайки някаква глуха празнота дълбоко в себе си, облече се нескопосано, събра вещите си, които включваха портмоне, телефон и чип за апартамента ѝ и открехна вратата, за да остави всички удоволствия, които бе изпитала зад гърба си. По бедрата ѝ пълзеше напрежение, бе убедена, че по тях се заформяха малки синки от пръстите и устните му. Със забързан ход се придвижи няколко етажа по-надолу и с доза успокоение отключи вратата на апартамента, в който бе отседнала, с чипа си. Дотътри се до леглото с тежки стъпки и дори не си направи труда да съблече дрехите си. Все още усещаше топлото му тяло до себе си и това я унесе в сладък сън.