Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Рада. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело, да се бориш с неправдата, да даваш любов на людете! Ти си, чедо, потомка на голям род, български. Родът на Страхил страшен войвода, войвода от село Ветрен.
Рада се стресна, потърка очи, а пред нея все още майка ù Славена. От нея знаеше, за дедите си и за Страхил. Воевода на 200 души хайдути, които преследвали под дърво и камък заможни турци и кервани, и заграбеното давали на бедните. Но нищо не можело да стои скрито-прикрито. Кадиите от Пловдив и Пазарджик се уплашили за властта си и направили мохамеданско опълчение, за да хванат войводата. В помощ изпратили и отделни конни отряди. Страхил войвода узнал за стореното срещу него и избягал в планината. Турците го преследвали, но не успели да ...