ЧАСТ ВТОРА
Очаквам баща ми всеки момент да отвори вратата. Работното му място е близо. Обедната почивка използва за да се прибере.
Удовлетворих желанието на племенника си. Пуснах анимация с - КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖИ - . Надявам се, че му е интересно.
Когато бях малък и аз харесвах костенурките. С децата от квартала редовно гледахме различни епизоди. А стане ли тъмно, игра на криеница започва. Турнири по футбол си организирахме. Завързвахме нови запознанства. Детството бързо отмина.
Пораснахме, всеки пое по своя път. Ехх... да можех да върна времето назад. Спомени от училище. Изпитване пред голямата черна дъска. Пищови подготвени за предстоящото контролно.
Животът е труден. Малък си, не го разбираш. Станал си вече голям. Идва момент когато ти се иска да полетиш в облаците. Идва момент когато ти се иска да избягаш, от всичко и всички. Повече да не се върнеш.
Освен труден, животът е опасен.
Оризът с месо ми харесва.
Баща ми наруши мълчанието.
- Днес какво ще правиш? Планове някакви?
Културно ...