ЧАСТ ПЕТА
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да отворя плика. От жената с тъмните очила разбрах, че било важно. Трябвало е да предам отговора си възможно по- скоро. Всъщност времето за размисъл е един час. Писмото било кратко, написано ръкописно от уважаемата Г- жа Трифонова. Тайнствения "пощальон " ще очаква решението ми лично. В малкото кафене на автогарата. Дали Катя има пръст в това? Добре зная, че снаха ми и директорката са в добри отношения.
Върху леглото ми лежат счупените парчета от онзи диск. С оптимизъм бях го пуснал, нооо?... нищо, празен е! Просто го счупих. Събирам ги в малка торбичка. По- късно ще ги изхвърля. Отварям прозореца чист въздух да влезе. Днес не е така горещо. Няма да се изненадам ако температурата скочи рязко. Ср ...